Аз съм домашен ученик ТВ Премиера….

Стандартен

Най-после и БНТ че излъчи филма Аз съм домашена ученик, на 25 май от 14 ч.

Реклами

Лошото поведение и нуждата

Стандартен

72861_379205482115942_450770120_n
От известно време започнах да осъзнавам, че Мирното родителство е единственият правилен и естествен за мен начин на възпитание. Какво да правим когато детето ни се държи лошо? Ненасилствената комуникациа е метод при който отношенията се изграждат чрез обратна връзка, а не чрез принуда. Когато приложим Ненасилственото комуникиране в отношенията с децата си, то става основа на Мирното родителство. Това означава да слушаме със съпричастност, и да казваме своята истина с честност и любов. Ненасилственото комуникиране се базира на много важното разбиране, че всяко поведение е предизвикано от някаква нужда. Всеки родител, който е бил с измореното си дете, което иска само да спи в магазина, знае за какво става дума. Лошото поведение на детето в този момент е предизвикано от умората и желанието за сън. Има основни нужди, които важат за всички нас, например – нуждатат от храна, от удобство, внимание, игра, любов, тишина, принадлежност, състрадание….
Когато някой – възрастен или дете – се държи зле, това е предизвикано от някаква нужда. И ако ние като родители, потърсим нуждата зад поведението ще можем да отговорим на нея и поведенеито. Понякога да се обърнем само към нуждата е много по-добре отколкото да се обърнем към нея и поведението, понякога разбира се е нужно да направим и двете. Ето и много сбит пример за нуждите, които вашето дете би могло да изпитва –
-За принадлежност
-Съчувствив
-Участие в семейните занимания
-Любов
-Подкрепа
-Уважение
-Безопасност
-Да бъде разбрано
-да му се вярва
-глад
-почивка, сън
-движение или упражнения
-игра
-избор
-свобода
-независимост
-да се чувства значимо
-Да се чувства част от семейството
Така че, следващият път когато сте в настроение да размахате пръст и да кажете – Ало, не можеш да ме удряш! или пък – Седни, докато ти мине наказанието…, си поемете дъх за момент, и се запитайте – Каква нужда изразява детето ми? Защото ако знаете нуждата това много ще промени отношението и реакцията ви към поведението.
За да определеите нуждата замислете се за деня, или живота на детето си през последните дни, с какви трудности се е сблъскало то? Какво го тревожи? С какво не се справя? Или какво се е променило през този, или някой от последните дни….
Ще се учудите колко е лесно, и как добре действа!
Успех!

Как да възпитаме деца, които обичат да учат?

Стандартен

100_0311
Често чувам родители да казват – Ама той, или тя, не обича да му чета, не обича да се занимава с нищо…как да го накарам да ме слуша като му чета, то не му е интересно… Наистина в това време на електронните игри, и всякакъв вид не особено нормални занимания, някои родители изпитват затруднение да заинтригуват децата си с книгите. Но мисля, че по-скоро проблема е у самите родители. Няма начин от семейство, което чете, да излезе дете, което не обича да чете! Децата се учат чрез пример, те имитират всичко, което правим, те ни обичат, за тях ние сме света през достатъчно дълъг период от тяхното развитие, и щом мама и тати са постоянно с книга в ръка, това означава, че книгата е нещо много интересно…. Разбира се, има и други начини да ги направим любознателни, които също не са за пренебрегване. Важно е да не потискаме, а да развиваме любознателността на детето си. Много съжалявам, когато чуя майка, или татко да каже – Ох, не знам, или – не ме занимавай сега.. – на дете, което пита нещо за света. Посланието от такива думи е – Глупаво е да знаеш! Глупаво е да искаш да знаеш! Това, което ти е интересно не е важно!….И обратното, колкото повече разказваме на едно дете за света от малка възраст, и колкото по-интересни са разказите ни, колкото по-живо се стараем да отговаряме на въпросите на детето, толкова по-интересно ще му е да разбира света около себе си, да изследва, да учи. Защото когато на нас ни е интересно, и на него ще му бъде… Разбира се не винаги сме способни да отговорим на въпроса на детето си, защото е нормално да не знаем, в такива случаи думи като – Интересно, защо ли е така?! – или – Чудя се! – засилват интереса на детето, и то отново ще потърси отговор на въпроса си. Разбира се може заедно да го направим като потърсим информация в Гугъл, или в някоя книга, така освен всичко останало го учим и как се търси информация. По този начин детето разбира и учи, че света е голям, и интересен, в него има много чудни и невероятни неща, то се научава да цени света, който го заобикаля. Да не забравяме все-пак, че първата заповед в Свещения Коран е – Чети! – А Аллах не дава непосилни и невъзможни заповеди!

Само веднъж…

Стандартен

Тези дни не бяха от най-слънчевите и приятни, разболях се, и стресът ми беше двоен, защото както обикновено мислех – Какво ще правят сега децата? Не стига, че постоянно пропускам нещо, а сега и това… Кое?- Май понякога доста бързам, и искам да постигна нещата веднага, прекалено се тревожа от несъвършенството си.
Интересно е, как винаги когато сме под стрес за нещо, се оказва, че сами сме се плашили, от собствените си мисли… аз все – още съм си болна – вече трети ден, но днес смятам да си боледувам по-спокойно защото за пореден път видях, че децата се справят дори по-добре, в такива извънредни ситуации. На пук на притесненията ми, те просто продължиха да правят това, на което са свикнали, играха си тихо и не чак толкова тихо покрай мен, Билял измеси питката, а Оси обели и наряза картофите, Билял ни чете на глас почти цял ден! Моите деца ли са това?! Мария Монтесори е знаела какво казва, когато е казала

Никога не помагайте на дете за нещо, с което може да се справи само!

Ние сме хора, и не сме съвършени, това наше несъвършенство всъщност ни е необходимо за душевното ни израстване както въздуха е необходим на тялото. Така аз в тези супер мудни и спокойни дни, наблюдавайки поведението на децата си, се замислих за основата, която им даваме. Кое е по-важно при тяхното отглеждане?
Разбира се това не са академичните знания, а всъщност на първо място любовта!
Децата трябва да знаят, че има някой, който ги обича без значение колко грешат, и колко са несъвършени. Бог не ни е поставил в ролятя на родители за да сме постоянни съдници, и надзиратели на децата си. С течение на годините ми беше много трудно да променя модела си на поведение спрямо тях, от устата ми автоматично се изстрелваше – Не така! Не там! Не пипай това! – да не говорим за ужасно жестоките думи(О, Аллах, моля Те прости ми! Ти си Всепрощаващ, Милосърден!) – Не ми пречи! Остави ме намира!…сякаш детето е някакъв малоумен глупак, на когото трябва през цялото време да се отправят нервни наставления и забележки! Но истината е, че единственото ефикасно наставление, е това, което е отправено с любов, и без упреци. Когато изберем да играем ролята на надзирател, или възпитател тип – даскал, ние сами рушим връзката между себе си и детето, а когато изберем любящият, и внимателен начин насочен изцяло към душата на детето, ние избираме да бъдем негов истински учител, и добър приятел. В това отношение наистина се оказва, че има каво да научим от бабите… преди години бих се изсмяла на тази мисъл – та нали бабите са тези, които лигавят внучетата, и само развалят дисциплината! Има и такава опасност, но те не успяват да развалят дисциплината постигната с любов, а не със заповеди, когато детето знае какво прави и каква е причината да го прави, то просто го прави защото е искрено, и се справя по-добре от възрастните с всичко докато не му покажем и грозната неискреност, и лицемерието, страхът о ит.н… Бабите имат мъдростта на годините, имат по-голямо търпение като цяло, и може би защото вече са минали по този път, са спокойни в това, което правят… може и да не могат да обяснят психологически важността на доброто отношение към внучетата, но те са разбрали, че това е пътят към любовта, и ние можем спокойно да ги следваме. Има майки, които се тревожат от привързаността на децата си към бабите, и с пълно право, всъщност, слепи и лишени от разум трябва да са онези, които не се тревожат, защото ако детето е по-привързано към бабата, това просто показва, че тя полага повече и по-качествена грижа за него! В този случай е редно майката да си вземе поука, и да размисли над живота си, вместо да лишава детето си от бабината обич. А ето и доказателството от религиозна гледна точка – Пратеникът Мухаммад с.а.с казва –

Жените на Курайш са най-добрите майки, защото те са най-добри с децата си!

Това е така, защото детео учи по някакъв начин във всяка една възраст от живота си, и всяка една възраст е само веднъж! Детето е бебе само веднъж, то прохожда и се учи да говори само веднъж, то е на две само веднъж, веднъж е на седем, а после на единадесет….но всички тези моменти на – само веднъж – го изграждат като личност и после остават дълбоко вкоренени в характера му за цял живот, когато отглеждаме децата си трябва да имаме и това на ум. Защото тези моменти на само веднъж изграждат СЕМЕЙСТВОТО ни за цял живот! Ако детео е отгледано с постоянни забрани, заповеди, и правила, резултатът ще е един прекалено, студен, и взискателен възрастен, който най-вероятно ще върне на родителите си поведението им към него, в тяхната старост, когато най-много се нуждаят от любовта и подкрепата на децата си. Защото детето формира представите си за живота в това кратко време на израстване, и е трудно после да ги променим, то ще бъде или добър, изпълнен с любов към света човек, или нещо друго, в зависимост от нашите представи за света…. Разбира се, не бива да бъркаме нежната, любяща дисциплина, с абсолютната липса на такава, с липсата на забрани и т.н. дето трябва да знае, че има добро и зло на света и то го учи чрез нашите наставления. Просто когато решим да приложим отговорното – позитивно родителство, ние заменяме забраните и парвилата с повече обяснения, отнасяме се с детето почти като към равен(т.е. мама и тати, говорят на детето приятелски с любящ тон, без да го оставят с впечатлението, че те сяа нещо като шефове и то трябва да ги слуша за това!) за да получим после един уверен във възможностите си, разумен, и любящ възрастен. Защото ако ние самите не сме способни да се справим със собственото си ЕГО, как е възможно да искаме това от децата си? Ако не им покажем, че можем да сме смирени и покорни, от къде те да познаят тези добродетели? Те ще останат само абстрактни за тях, освен ако Всемилостивият Бог не се смили над тях, и не ги положи в сърцата им по друг начин, това е възможно, но къде е нашата роля като родители, ако искаме да не сме пасивни и безотговорни към повереното ни от Бога? Например, когато казвам на децата си да не ядат боклучава храна, аз им изтъквам причините за това, обяснявам защо е вредна тя, и какво причинява на сърцето и тялото им, тогава нуждата да казваме – не – и да се ядосваме става минимална. Всеки път, когато детето се обърне към нещо нередно, е достатъчно напомняне от страна на родителя, това е всичко. Когато детето е вече възрастен е трудно да го променим, както казва и Фредерик Дъглас –

По-лесно е да отгледаш отговорни деца, отколкото да поправиш развалени възрастни!

Съгласна съм и с неговата мъдрост, защото можем да видим навсякъде примери за това.

Бележка

Разказването на приказки е е важна част от Валдорфското образование, от собствен опит се убедих, че нияма значение колко простичка история разказваш, тя има много по-голям ефект върху децата от прочетената дълга и сложна приказка. Затова споделям една чудесна приказка, от един чудесен сайт….

Гладният дракон

Драконът не беше излизал с дни. Времето беше дъждовно и той предпочиташе да си остане на топло, в хубавата си уютна пещера. Но коремът му беше подут от глад, и къркореше ужасно… с огромно нежелание Драконът се замъкна към задната част на пещерата си където пазеше съкровищата и скъпоценните си камъни за да вземе ботушите си за дъжд, старият си чадър и кошница за облаковинките, които растат само в Норвегия.
Той се измъкна навън гледайки облаците и ужасният дъжд, той потръпна – не е приятно, но поне няма никакви ловци в този дъжд. Той се страхуваше от ловците, повечето дракони, които познаваше, бяха или гонени като него, и принудени да се крият в малки пещери, или застреляни от ловците…нямаше никакви облаковинки в околностите на пещерата му, така че, той се заспуска надолу, апосле се изкачи нагоре по стръмното било на планината в която живееше, докато стигна до мястото, на което знаеше, че ще има доста облаковинки. След като напълни кошницата си с облаковинки, драконът реши да поеме различен път за вкъщи, може пък да има късмет и да намери дори диви череши.
По пътя си за вкъщи драконът мина покрай една малка самотна къщичка, той чу гласове отвътре и много се изплаши, затова се забърза още повече. Но изведнъж чу някой да го вика. Детски гласец му подвикваше – Чакай, Чакай! Драконът се обърна, и там на пътечката зад него стоеше малко момче с пясъчно руса коса. С изплашен тънък гласец драконът попита – Какво искаш? Драконът изглеждаше много страшен на момчето и то бе забравило за какво го повика….
– Какво? – попита Дарконът докато изпускаше пушек от носа си.
Момчето си спомни.
– Огън! – каза то.
– От това се нуждаем най-много, студено е, а майка ми не може да запали печката без огън, но ни обеща палачинки, ако намерим.
-Ами -каза Драконът изпускайки още пушек – огънят е моята специялност….както всички знаят Драконите умеем най-добре да изпускаме огромни страшни огниове.
– На нас ни трябва малък огън – каза момчето дърпайки дракона за крака – Ела!
Драконът последва момчето в малката къщичка, братчето и сестричето му не бяха сигурни, дали са по-изплашени, или по-скоро учудени, от неочакваният гост.
– Той ще ни помогне да запалим огъня – успокои ги момчето.
Драконът отиде до печката и издуха тънка струйка огън през ноздрите си върху дървата в печката. Стаята веднага стана приятна и топла, и на Даркона изобщо не му се излизаше на вън в този дъжд…
– Остани за малко господин Дракон – покани го майката на момчето – Ние сме бедни, и нямаме мног, но съм обещала да направя палачинки, ще хапнеш с нас, и ще се стоплиш.
– Благодаря ви – каза Дарконът – ще остана с удоволствие, но чакайте малко, аз имам цяла кошница с облаковинки до вратата, те ще вървят страхотно с палачинките!
Децата помогнаха да се почистят облаковинките, а после ги поръсиха със захар. А Дарконът направи страхотни палачинки! И бяха толкова много, че почти стигаха тавана! Щом изяде палачинките си, Дарконът започна да разказва истории за времето, когато беше малд, а това беше преди 600 години!
Децата много харесаха историите му за викинги и чудовища.
По-късно когато Драконът си тръгна, децата го помолиха да дойде отново и да им каже още истории. Така, че три дена по-късно, когато Драконът мина покрай къщата им отново, той почука на врата с подарък в ръка. Носеше им част от своето съкровище!
– То е нужно повече на вас -каза добрият Дракон – Може да облекчи живота ви.
От тогава Драконът честичко се отбиваше за вечеря, за да разказва приказки на децата. И доколкото знам, той все-още живее в онази пещера високо в планината.

Приказка